С магистрали към прогрес: Решение ли са за Северна България?

Наскоро на среща на депутати, областни управители и кметове във Велико Търново бе широко дискутирана ролята на проекта за довършване на магистрала "Хемус" като ключов фактор за просперитета на силно изоставащите  в развитието си области на север от Стара планина. Реалистична ли е обаче повтаряната и от управляващи, и от опозиция мантра, че  "Хемус" щяла да спре потъването на Северна България?

Защо Северът пропада?

Въпреки че обхващат близо половината от територията на България, разположените между Дунав и Стара планина 14 от общо 28-те области на страната са обитавани от едва една трета от нейното население. Инвестициите в региона са десетки пъти по-малко в сравнение с области като София и Пловдив. Безработицата на север от Стара планина продължава да е значително по-висока от средната за страната. Местната икономика е в стагнация от десетилетия. Понастоящем приносът й към износа на произвеждани в България стоки и услуги е едва 13%. Северозападният и Северният централен райони на планиране са най-бедните региони в Европейския съюз. Българският северозапад държи още един черен рекорд в общността – една трета от местните млади хора на възраст до 35 години нито работят, нито учат, нито някъде стажуват.

Икономистът Красен Станчев има обяснение за неблагополучията на българския Север: "От няколко години се говори, че разликата между Северна и Южна България се състояла в липсата или наличието на инфраструктура, която била най-важният фактор за развитието на икономиката. Появата на новия мост между Видин и Калафат доказа несъстоятелността на подобни твърдения. Защото скъпият градеж се оказа мраморен портал на бедняшка селска къща – за да се стигне до него, и в България, и в Румъния се пътува по разбити селски пътища. Румънският Юг в по-голямата си част не отстъпва по бедност на българския Север. Членството в Европейския съюз не промени много правилото, че търговията между двама бедни съседа не води до забогатяване", твърди Станчев пред "Дойче Веле"

Северозападният регион на България е сред най-изостаналите в Европейския съюз

Икономистът е правил още през 1983 г. изследване върху причините за икономическата безперспективност на Северна и на Северозападна България. Оттогава тя непрекъснато е нараствала.
"Разликата с онези времена е, че тогава с огромни държавни субсидии бяха спонсорирани губещи и опасни  производства като "Химко" край Враца или "Видахим" край Видин. Още при комунизма най-големите гробища в България бяха именно в този край", си спомня Станчев.

Според него, не липсата на магистрали, а липсата на инвестиции в човешкия фактор е основната причина за пропадането на българския Север. Доказателство за това твърдение е пресен пример от Ботевград, където международна компания е открила 2300 работни места в завод за автомобилна електроника. Инвеститорите обаче предпочитат да разширят дейността си с изграждането на нов завод с 3000 работни места в Ниш, въпреки, че терените в българския Северозапад са много по-евтини, а нищонеправещите младежи са в изобилие.

Кому е нужна възхвалата на магистралите?

Главният икономист в Института за пазарна икономика Десислава Николова не отрича ролята на добрата пътна инфраструктура за ускоряването на стопанския растеж. "Няма как инвестициите да потекат към места, в които няма хора, пътища и комуникации. Преди 2 години "Ауди" сериозно е обмисляла голяма инвестиция в района на Видин за сглобяване на коли. Липсата на годни за обучение млади хора в региона обаче е обезсмислила това много сериозно инвестиционно намерение. Оказало се е, че за осъществяването му ще е необходим внос на работна ръка от Румъния", изтъква Николова.

Тя обяснява вторачването на властимащите в магистралите по следния начин: "Това е най-лесното за властимащите, а и се знае, че хиперболизацията на изграждането на инфраструктурата като спасение за регионите носи огромни възможности и за облагодетелстване, и за трупане на политически дивиденти".

Николова се мотивира, че е много по-трудно да се инвестира в образованието, а и там резултатите ще са налице след 10 или 20 години.  "Много по-лесно и ефектно за печелене на електорат е да изградиш път или магистрална отсечка в рамките на един управленски мандат. Другото наблюдавано в България залитане е превръщането на европейските фондове за страната от средство в цел – вместо дългосрочно планиране се следва логиката бързо да се намерят начини за изразходване на европейските средства "докато ги има"", твърди Николова. 

Публикуваната от софийското бюро на германската либерална фондация "Науман" Черна книга за  правителственото разхищение в България през 2016-та изобилства с факти за апетитите и далаверите на близките до властта и вечно печелещи търговете консорциуми за изграждането именно на лотове от магистрала "Хемус". 

Горчивите поуки

Политологът от Софийския университет Даниел Смилов е категоричен, че България трябва да инвестира в съвременна инфраструктура. Но заедно с това тази част от модернизацията на страната не трябва да се фетишизира. „Освен магистралите има много други сфери на управлението, чието развитие предполага дългосрочни ефекти за просперитета на българската нация. Това, което все още ни дърпа много назад в международните класации по конкурентоспособност, е лошото качество във всички нива на образованието. Българската икономика страда и от нелицеприятната репутация, изградена върху възприятията на предприемачите за широко разпространение на корупцията и липса на противодействие от страна на нереформираната съдебна система“, изтъква Смилов. Според него, властимащите в София трябва много внимателно да се вглеждат не само в успехите, но и в горчивите поуки от използването на европейските фондове в останалите държави-членки.

„Така например кризата през 2008-2012 г. накара Португалия да преосмисли политиката си като страна-членка на Евросъюза от 1986 г. да влага прекалено много в развитието на инфраструктурата за сметка на инвестициите в качеството на човешкия капитал. Подобна едностранчивост е довела до възникването на сериозни проблеми, свързани с конкурентоспособността на португалската икономика“, посочва Смилов. И добавя, че в това отношение България има един допълнителен проблем - интеграцията на малцинствата и особено приобщаването на ромите. „При това малцинство продължава наслагване на проблемите – неграмотност, бедност, социално изключване, маргинализация и гетоизация“, изтъква политологът. Резултатите от подобно неглижиране са повече от очевидни – освен нарастването на етническите конфликти налице е замразяване на значителен трудов ресурс в една крехка икономика, която отдавна страда от остър дефицит на млада работна ръка и квалифицирани кадри. „Колкото и важно да е изграждането на магистрали, тези проблеми няма как да бъдат решени с инфраструктурни подобрения. На България е необходима преди всичко промяна в подхода на управляващите към предизвикателствата пред страната“, заключава политологът Даниел Смилов.